Nadya's bookshelf: currently-reading

The Hunger Games
0 of 5 stars
tagged: currently-reading

goodreads.com

Добре дошли!

Heyy ^^ Наскоро някой каза нещо от сорта, че книгите са опиат, силен колкото наркотик, защото книгите те изваждат от действителността, пренасят те в друг свят и те карат да забравиш належащите си проблеми. Е да, това важи с пълна сила за мен. Книгите са моя начин да избягам от всичко и всички - от реалността. Та по същество - целта на блога е да ви резюмирам книги, които съм чела, защото както казва една позната - "Винаги ти е по-лесно да решиш коя книга да прочетеш, ако тя е препоръчана от приятел."

Надявам се, че замисъла ще ви допадне и сайта ще Ви е от полза!

Приятни минути, прекарани в блога ми! ^^

вторник, 5 март 2013 г.

Бяла като мляко, червена като кръв

Заглавие: Бяла като мляко, червена като кръв
Автор: Алесандро Д'Авениа
Страници: 256
Жанр: Роман, Тинейджърски
Издателство: Обсидиан 
Резюме: Лео чувства в себе си лъвска сила, но има един враг, който го ужасява – белият цвят. Бялото е лишение, то олицетворява всички загуби в неговия живот. Червеното обаче е цвят на любовта, на страстта, на кръвта; червени са косите на Беатриче. Защото Лео има мечта и тя се нарича Беатриче, макар още да не го знае. Лео има и реалност, по-близка и както всички близки неща – по-трудна за виждане. Силвия е неговата надеждна и безметежна реалност. Когато открива, че Беатриче е болна и болестта й е свързана с онова бяло, което го ужасява, Лео трябва да търси дълбоко в себе си, да кърви и да се възроди, за да разбере, че мечтите не умират и да намери смелостта да повярва в нещо по-голямо.
“Бяла като мляко, червена като кръв” е не само роман за възмъжаването, не само разказ за една учебна година но и смело повествование, което чрез монолога на Лео – ту блестящ и неудържим, ту вглъбен и нещастен – разказва какво става в момента когато в живота на един юноша нахлуват страхът и страданието, а светът на възрастните сякаш няма какво да му каже.
Разказвайки в съвременен и жизнен вариант на класическата традиция, авторът Д’Авения се отъждествява с младия гимназиален учител, за да предложи на младия или не толкова млад читател някои отговори, които като всеки верен отговор не претендират да бъдат окончателни, но и не са примирени и колебливи.

Цитати:
~ ".. когато имаме чувство, че не мислим за нищо, всъщност мислим за онова, което ни е на сърце. Любовта е нещо като силата на привличането - невидима и вездесъща като гравитацията. Без да усетим сърцето, очите, думите ни неминуемо се стремят към онова, което обичаме, също като ябълката привлечена от земята." 
~ "Не бива да се предавам - лъв, който се предава не е лъв!"
~ "Ще взема да си купя нови обувки марка "Dreams", така поне ще си обуя мечтата и ще я тъпча."
~ ".. попитай ме щастлив ли съм. Да, поне в мечтите си."
~ ".. любовта съществува не за да бъдем щастливи, а за да ни покаже до колко сме издръжливи на болка."
~ "Любовта не иска да притежава, любовта иска само да обича.. "
~ "Обичта винаги е заем, който няма да бъде върнат"

Оценка: 10 - УНИКАЛНА
Мнение: Адски добра книга! Една от любимите ми е. Адски смислена и ... просто не знам какво да кажа.. Всеки трябва да я прочете. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар