Nadya's bookshelf: currently-reading

The Hunger Games
0 of 5 stars
tagged: currently-reading

goodreads.com

Добре дошли!

Heyy ^^ Наскоро някой каза нещо от сорта, че книгите са опиат, силен колкото наркотик, защото книгите те изваждат от действителността, пренасят те в друг свят и те карат да забравиш належащите си проблеми. Е да, това важи с пълна сила за мен. Книгите са моя начин да избягам от всичко и всички - от реалността. Та по същество - целта на блога е да ви резюмирам книги, които съм чела, защото както казва една позната - "Винаги ти е по-лесно да решиш коя книга да прочетеш, ако тя е препоръчана от приятел."

Надявам се, че замисъла ще ви допадне и сайта ще Ви е от полза!

Приятни минути, прекарани в блога ми! ^^

понеделник, 29 юли 2013 г.

Мидълсекс


НОСИТЕЛ НА НАГРАДА "ПУЛИЦЪР" 2003

Заглавие: Мидълсекс
Оригинално заглавие: Middlesex
Автор: Джефри Юдженидис
Страници: 696
Жанр: Роман, Автобиография, Драма
Издателство: Жанет-45
Резюме: Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г.
В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от Грос Пойнт се влюби в мен, без да знае какво съм. (Нейният брат също ме харесваше.) 
Но сега, на четирийсет и една, усещам, че се задава ново рождение. След десетилетия нехайство се улавям, че мисля за споминали се пралели и прачичовци, за отдавна изгубени дядовци, за непознати пети братовчеди или – при семейство с бракове между близки родственици като моето – всички тези неща накуп. Ето защо, преди да е станало твърде късно, искам да опиша това веднъж завинаги: шеметното пътуване през времето на един-единствен ген. 
О, Музо, възпей рецесивната мутация на моята пета хромозома! Възпей как разцъфнала преди два века и половина по склоновете на планината Олимп, докато козите блеели и маслините се ронели. Възпей как се предавала в течение на девет поколения, трупайки се невидимо в замърсения генофонд на рода Стефанидис. И възпей как Провидението, предрешено като масово клане, пратило този ген отново на път; как прелетял като семенце през океана до Америка, докато най-накрая попаднал на плодородна почва в утробата на майка ми...

Мнение:  Книга, която ме накара да се замисля от къде сме тръгнали и какви са причините да сме такива каквито сме днес. Автобиографията на едно момиче, което в последствие се оказва момче. Хермафродит. Добре че са приличните ми знания по биология, за да ми 'обяснят' някои неща, но все още остават някои въпроси. А и спомените описани до най-малка подробност още от преди раждането, дори цели две поколения напред придават някаква доза истина на книгата. Кара те да се замислиш как ти би постъпил ако си в положението на разказвача на тази прекрасна история.  И не се плашете от обема на книгата. Уверявам Ви, че ще ви държи под напрежение и ще я прочетете за изключително кратко време. Наистина изключително поглъщаща книга, която повдига редица въпроси.
Цитати: 
~ "Това е действителността. Сън, който всички сънуват заедно."
~  "Жените все повече заприличваха на мъже, а мъжете все повече заприличваха на жени. За кратко време през седемдесетте на всички им се струваше, че разликата между половете може да изчезне"
"Мислех си колко е удивително, че на света има толкова много хора, всеки със своя живот."
~ "Истински значимото нещо в живота, онова, което му придава тежест, е смъртта"
Оценка: 10 - Уникално добра


„Удивителен... превъзходно четиво... една модерна класика.“
The Oregonian

„Безпрецедентен, поразителен... Това е най-правдоподобната американска история: син на имигранти намира любовта след като израства като ходеща аномалия.“
San Francisco Chronicle

„Голям, дързък, великолепен роман... обхожда територии, в които малцина биха посмели да стъпят... лиричен и деликатен.“
Boston Globe




Няма коментари:

Публикуване на коментар